Космическа слънчева електроцентрала - фантастика или реалност?

Авторите на научна фантастика понякога измислят проекти, които са много години напред в развитието на технологиите. Жул Верн в първата си история описа балон, чието издигане може да бъде променено чрез нагряване на газ - сега такива балони летят по целия свят. Любимият в Русия британски писател на научна фантастика Артър Кларк през 1945 г. предлага изстрелване на комуникационни спътници в геостационарни орбити и девет години по-късно посочва възможността за използване на космически кораби за прогнозиране на времето. И двете идеи отдавна са приложени на практика с голяма полза за човечеството.

Исак Азимов, класик на американската научна фантастика, също поглези читателите с много блестящи технически прогнози. Една от тях се съдържа в кратък разказ на „Разум“, който се появява в броя от април 2004 г. на Astounding Science Fiction (на руски език е публикуван за първи път в култовата колекция „Аз, робот“ под заглавие „Логика“).

Действието се развива на една от космическите станции, които доставят енергия на нашата планета. Сферичното му тяло е заобиколено от панели с фотоклетки, които преобразуват слънчевите лъчи в електрически ток, който захранва гигантски генератор на микровълново излъчване. Изпраща се от тънък лъч до приемна станция на Земята и там отново се превръща в електричество. Проста, елегантна и най-важното е абсолютно осъществима от гледна точка на физиката. Вярно е, че феновете на Азимов ще припомнят, че роботът Кюти, отговорен за работата на емитера, се разбунтува, но в крайна сметка историята завършва с щастлив край.

Много е възможно само след седем години идеята на Азимов да се превърне в реалност - макар и без роботи засега. Той възнамерява да внедрява базираната в Калифорния корпорация Solaren, създадена от група инженери в аерокосмическата индустрия. Компанията вече е убедила Pacific Gas & Electric, най-голямата енергийна корпорация, да доставя електроенергията, която произвежда на жителите на окръг Фресно. PG&E досега обещава да закупи 200 хиляди киловата космическа електроенергия и това е само началото. Ръководителите на Solaren вярват, че с течение на времето неговите сателити ще могат да генерират от 200 милиона до 4, 800 милиона киловата - това е в съответствие с възможностите на една или три съвременни атомни електроцентрали. Излишно е да казвам, че не е слаб.

Как ще се осъществи този прекрасен проект? Соларен говори за няколко спътника, изстреляни в кръгови геостационарни орбити на височина от около 36 хиляди км. Сателитите разполагат с огледала с размери много километри, направени от тънък лъскав филм. Тези отражатели ще събират слънчевите лъчи и ще ги насочват към батериите на слънчевите клетки - точно както в историята на Азимов. Тогава слънчевата енергия ще се преобразува в електромагнитно излъчване и насочени към антените на наземната приемна станция - отново, в пълно съответствие със сюжета на писателя на научната фантастика.

Единствената разлика е, че Соларен ще предава енергия на Земята не с помощта на микровълнови вълни, които са опасни за хората, а с напълно безвредни радиовълни. За да направите това, трябва да изградите серия приемащи антени и да ги поставите върху парцел от няколко квадратни метра. километри. Но от друга страна, лъчите на космическата електроцентрала, дори когато са разфокусирани, със сигурност няма да изгорят никого или нищо (което почти се случи в историята на Азимов).

Фирмата твърди, че нейните сателити ще могат да доставят слънчева енергия на 250 хиляди жилищни сгради в квартал Фресно. В същото време обявената цена на проекта не е толкова висока: 2 милиарда долара. Соларен е уверен, че цената на космическата енергия няма да надвишава цената на електроенергията от вятърни генератори и наземни соларни станции.

Подобен проект сега се разработва от друга американска компания, Space Energy. Те също мислят за това в Страната на изгряващото слънце. Японската служба за изследване на космическото пространство наскоро започна да тества прототип емитер, който може да предава слънчева енергия на земята под формата на микровълни - точно като тези на Азимов. Ако тестът бъде успешен, агенцията ще започне да планира изкуствени спътници, които ще могат да доставят чиста електроенергия на половин милион домове. Вярно е, че японците не очакват да пуснат първия подобен сателит преди 2030 година.

Разбира се, докато подобни проекти може да изглеждат точно такива, каквито са изглеждали в средата на миналия век, чиста фантазия. Световният рекорд за безжично предаване на прилични количества енергия се държи от 1975 г. Тогава специалистите от НАСА успяха да предадат микровълнова мощност от 30 киловата на миля и оттогава тази цифра не е блокирана от никого. Соларен обещава да изпомпва неизмеримо по-голяма мощност на разстояния от десетки хиляди километри. Ръководството й обаче твърди, че необходимите за това технологии вече съществуват.

Ако това не е маниловизъм, то през 2016 г. или около това, Гласът на Америка ще може да обяви старта на първата в света космическа соларна централа. В крайна сметка чакането не е дълго.

Алексей Левин