Относно произхода на термините "котва" и "ротор"

Електрически термин "Котва" много по-стара от думата електротехника. В ерата на големи географски открития и развитието на корабоплаването в океаните имаше спешна нужда от магнитни компаси, основната част от които беше магнитната игла. Тези стрели са направени от желязо и намагнетизирани от естествени магнити. Просто нямаше други.

За доброто намагнетизиране също са необходими добри магнити. За да засилят действието на естествените магнити, те са били подсилени с желязо, прикрепяйки го към камъка с помощта на немагнитни рамки, изработени от мед, сребро и дори злато. Всичко това беше украсено със стилизирани фигури, орнаменти или надписи.

Магнитите бяха скъпи. Комплектът магнити включваше и подвижен железен блок, който се „залепи“ за полюсите на магнита. Този бар имаше от едната страна пръстен, кука или декоративно копие на морската котва за закачане на гир. Задръстващата сила на този камък с магнит винаги може да се измерва с теглото на тежестите, поставени в чашата. Куката със самата кука се наричаше „магнит котва“.

С изобретяването на електромагнитите през 1825 г. методът за измерване на тяхната сила не се е променил. Така, например, в преамбюла на неговия труд, публикуван през 1838 г. в Санкт Петербург под заглавие „За привличането на електромагнити“, руските академици B.S. Якоби и Е.Х. Ленц директно записа: „Силата на привличане се определя от теглото на тежестите, които се наслагваха, докато котвата не се скъса“.

Електромагнитите вече могат да създават мощни магнитни полета. Американският учен Дж. Хенри създаде електромагнит, чиято котва е в състояние да побере тонен товар. Но това не е основната му заслуга като инженер. Той закотви електромагнита върху пантата и го накара да удари звънеца с привличане. Така се появи първата електромагнитна камбана.

Приспособил контактите към подвижната арматура, американецът получи неизвестно досега устройство - реле, устройство за автоматично превключване на електрически вериги чрез сигнал отвън, което позволява предаване на телеграфни сигнали на почти всяко разстояние.

В съвременните електромагнитни релета, подвижната част на магнитната верига все още се нарича котва, въпреки че няма никаква външна прилика с устройството за задържане на кораба по пътищата.

Изобретателната мисъл на Дж. Хенри не спираше дотук. Той направи магнитна верига с намотка и я монтира хоризонтално, като лъча на лабораторен аналитичен баланс. Когато устройството (арматурата) се люлее, контактите, фиксирани в краищата на носещото колело, периодично докосват клемите на две галванични клетки, доставящи бобината с токове от различни посоки. Съответно, рокерът, люлеещ се, беше привлечен от два постоянни магнита, включени в системата.

Инсталацията работи непрекъснато, отчитайки котва от 75 люлки в минута. Така се появи един от първите дизайни на възвратно-постъпателен електромотор. Обаче да го превърнеш в ротационен за онова време не беше трудно.

Хенри пише: „Успях да пусна в движение малка машина, която досега не се използва в механиката, говоря за магнитно привличане. Не придавам голямо значение на това изобретение, тъй като в сегашния си вид той представлява само физическа играчка. Възможно е обаче с по-нататъшното развитие на принципа той да бъде използван за практически цели. “

Машините с възвратно-постъпателно движение не са получили разпределение тогава, въпреки че доста функционални конструкции са предложени от W. Clark, C. Page и др. Електрическият двигател с въртяща се арматура се оказа технологично по-удобен за употреба.

Тогава дойде ерата на трифазен променлив ток. Никой не нарече въртящите се компоненти на двигателите за променлив ток котва и това беше вярно. Как да не наречем въртящо се магнитно поле вихър, а въртяща се част ротор? Но при постоянните машини (както в двигателите, така и в генераторите) терминологията остава същата. Котвата се върти, а върхът на полюса се нарича обувка, дума, която може да се намери само в приказките от 18 век.

Може би си струва да промените технологията? Нека не бързаме. Сега многофазните линейни електродвигатели за монорелсовите влакове набират все по-голяма позиция. Тук плътно укрепен монорелс се използва като ротор, а намотките, монтирани върху магнитна верига на бързо движещ се електрически локомотив, се използват като статор (от латинския един стои неподвижно). И трябва ли да се променят установените понятия, рискувайки още повече объркване?